Преди много години, едно малко момиченце с огромно любопитство наблюдаваше реакциите и поведението на хората и се опитваше на разгадава какво всъщност се случваше във вътрешния свят на всеки човек. То знаеше, че често видимото не е същността и реалното преживяване на човека. Защо хора, които се обичат си крещят и се обиждат, защо родители бият децата си, защо е нужно да ни сравняват с другите, след като ние си имаме собствена уникалност? И още много, много въпроси….
Опитах се да търся отговори, четейки много за човешката психика, превръщайки хобито си в професия. И години наред все още търся отговори, защото човешките преживявания са наобятни.
Истината е, че няма как да разпознаваме другите, ако не познаваме собствените си механизми. Пътят на себеопознаване е дълъг и е нужно много търпение и упоритост, за да стигнем до отговорите, които са ни нужни, за да постигнем вътрешен баланс и чувство за свобода – свобода на мислите, на действията и изборите си. Да успеем да излезем от рамките, от защитните поведения и компенсации, които са подводните камъни към разочарования, погрешни избори, страхове и нищослучване.
Психотерапевтичната работа и процес, път, предизвикателство и е необходимост в света, в който живеем. Предизвикателството на намерим себе си!
Привет, това е коментар.
Управлението, промените, редактирането и триенето на коментарите става в секция Коментари на таблото.
Аватарите на потребителите, които коментират, идват от Gravatar.